Практически насоки за пълноценно общуване с хора с увреждания. Да видим човека, а не увреждането.
Настоящата информация има за цел да предостави някои практически и полезни насоки, които да помогнат за по-уверено и пълноценно общуване с хора с увреждания.
Общи насоки за комуникация с хора с увреждания
•Отпуснете се - хората с увреждания са просто хора.
•Основен елемент в общуването с и за хората с увреждания е подходът „първо човекът“. Така се акцентира върху човека, а не увреждането. Поставяйки човека на първо място, увреждането вече не е основна и определяща характеристика на отделната личност.
•Не правете предположения за увреждането на човек - напр. не приемайте, че човек, използващ количка, е парализиран.
•Не правете предположения за това, което човек с увреждане може или не може да направи.
•Ако човек има едно увреждане, не предполагайте, че има друго - например не приемайте, че човек с говорни нарушения има интелектуални затруднения.
•Ако предлагате помощ почакайте докато я приемат, а след това се поинтересувайте за инструкции.
•Когато разговаряте с човек, изпитващ трудности при общуване, изслушвайте го внимателно. Бъдете търпеливи, докато човекът сам завърши фразата. Не го поправяйте и не довършвайте вместо него. Ако това е необходимо задавайте кратки въпроси, които изискват същите кратки отговори, кимване или жест. Никога не се преструвайте, че разбирате ако в действителност не е така. Повторете, какво сте разбрали – това ще помогне на човека да ви отговори, а на вас да го разберете.
•Когато разговаряте с човек с увреждане обръщайте се непосредствено към него, а не към придружаващия или сурдопреводача, които присъстват на разговора.
Насоки за общуване с хора с физически увреждания
•Погледнете в очите и говорете директно с хората.
•Където е възможно, седнете да говорите с човек, използващ количка, така че да сте на същото ниво на очите.
•Помнете, че количката е неприкосновено пространство на човека в нея. Не се облягайте върху нея, не я бутайте, не поставяйте краката си върху нея.
•Когато давате указания на хора с ограничения на мобилността, вземете предвид разстоянието, метеорологичните условия и физическите препятствия като стълби, бордюри и стръмни хълмове.
Насоки за общуване с хора с интелектуални, когнитивни или увреждания в развитието
•Настройте вашия метод на комуникация, ако е необходимо, в зависимост от отговорите на човека към вас.
•Използвайте прости изречения или допълнителни визуални форми на комуникация, като жестове или графични изображения.
•Избягвайте абстрактно говорене.
•Бъдете готови да повтаряте една и съща информация повече от веднъж по различни начини.
•Избягвайте да давате твърде много информация наведнъж, тъй като може да е объркващо.
Насоки за общуване с хора с увреждане на зрението
•Представете се по име, дори ако вече познавате човека.
•Използвайте естествения си глас - не викайте и не преувеличавайте.
•Кажете на човека, когато излизате от стаята или приключвате разговора.
•Бъдете конкретни с всички словесни указания или инструкции, напр. „Леко вдясно“.
•Не приемайте, че човекът не може да види нищо - ако е подходящо, е добре да питате.
•Не се притеснявайте, ако използвате фрази като "ще се видим по-късно" или „видяхте ли ...“.
•Не отвличайте вниманието на куче водач, тъй като може да попречи на работа му.
Насоки за комуникация с хора с увреден слух
•Старайте се събеседникът ви да вижда добре вашето лице.
•Съществуват много начини за общуване с хората, които не чуват добре. Ако не знаете, кой се предпочита – попитайте.
•За да привлечете вниманието на човека, който не чува добре, повикайте го по име. Ако няма отговор може леко да го докоснете по ръката или рамото, или да помахате с ръка.
•Говорете ясно и равномерно. Не е нужно излишно да подчертавате.
•Ако ви молят да повторите нещо няколко пъти, опитайте се да перифразирате своето предложение.
•Не се притеснявайте, ако използвате фрази от типа „чухте ли за…“.
Насоки за общуване с хора с разстройства от аутистичния спектър
•Избягвайте да използвате сарказъм или жаргон.
•Използвайте прости и кратки изречения и затворени въпроси.
•Имайте предвид, че езика на тялото може да не се разбира.
Източници:
National Disability Coordination Officer
Frank Porter Graham Child Development Institute
УНИЦЕФ
Подробно за незрящите хора
Придвижване с автобусен, тролейбусен и метро транспорт
1. На спирката
Ако желаете да помогнете на незрящ, който чака на автобусната спирка, попитайте го кой автобус му е необходим и дали има нужда от съдействие при качването. При по-големите спирки, където се случва автобусите да спират един след друг той няма как да разбере къде се намира този с конкретно интересуващият го номер. В общия случай ползващите транспорта и придвижващи се с куче-водач или бял бастун поемат сами инициативата и търсят съдействието на останалите чакащи на спирката. Случва се да не го получават, тъй като всеки от останалите предполага, че съседа до него ще го предложи. Бъдете активната страна, дори да се получи дублиране. Това е по-добрия вариант от онзи, в който нуждаещият се не получава никаква помощ. Ако вашият автобус пристига по-рано помолете друг човек на спирката да окаже необходимото съдействие на лицето със зрително увреждане. На много места в по-големите градове са монтирани табла, съобщаващи времето на пристигане на автобуса. Те са добър ориентир за пътуващите с нарушено зрение. Ако таблото не е говорещо, на спирката е шумно, или устройството е развалено, незрящите ще ви бъдат благодарни ако споделите с тях времето на пристигане на съответния автобус.
2. При качване в автобуса
В случай че се качвате в същия автобус незрящият може да се ориентира, хващайки се за Вас. Качете се първи и му помогнете да застане на най-удобното и подходящо място в превозното средство. Ако просто му помагате да се качи, без да ползвате същия автобус, насочете го към вратата. Ориентирайте го, доколкото е възможно за посоката, напр. "Най-близкото свободно място е леко вляво, точно до вратата". Не е необходимо да се качвате и вие.
3. В автобуса
Попитайте незрящия желае ли да седне. Това не винаги е удачно. Ако ползва автобуса за една или две спирки за него е по-добре да застане близо до вратата, разбира се без да пречи на околните да се придвижват в рамките на превозното средство. Когато забележите, че незрящият е с придружител, обърнете се устно към двамата или направете знак на придружителя(ако сте по-далеч) с въпроса дали желаят да седнат. Не всички зрително затруднени се съгласяват, тъй като са физически здрави в областта на крайниците. Причината да се възползват от предложеното им място е, за да не възпрепятстват околните. Особено при по-пълни автобуси разминаването изисква известна телесна еквилибристика, каквато човек без визуална ориентация е затруднен да извършва с подходящата координация.
4. Ситуации в превозното средство
При придвижването и ориентацията си в автобуса се случва човекът без зрение да докосне неволно спътниците си. Например може да сложи ръка на чантата ви без да има намерение да ви ограби. Приемете това с усмивка и разбиране. Когато сте седнали от вътрешната страна на двуместна седалка и се налага да слизате не винаги ще бъдете разбрани ако просто се надигнете. Можете да докоснете леко незрящия до вас и да помолите да ви направи място. Когато на човека без зрение му е необходима определена информация той, по разбираеми причини, не се обръща конкретно към някого и въпросът му може да увисне във въздуха, тъй като околните не могат да разберат към кого точно е отправен или си мислят, че е към някой конкретен друг. Питането може да бъде от типа "Извинете, коя е тази спирка" и питащият да гледа към празна седалка, докато го задава. Ако имате възможност да отговорите, направете го за да улесните пътника със зрителен проблем.
5. При слизане от автобуса
Насочете незрящия към вратата, ако забележите че му е трудно да достигне до нея. При автобусите това почти не се случва. Може да се окаже важно за метрото, където на една или друга станция се отварят вратите от различните страни на вагончето.
6. Говорещи табла
Чрез тях незрящият получава информация за движението на интересуващия го транспорт и може да се ориентира със значителна точност кога ще пристигне той. Това му позволява да заеме по-удобна позиция преди качване. Говорещите табла са неоценим помощник в случай, че на спирката няма други пътници, които да съдействат.
7. Озвучителни системи, оповестяващи спирките
Чрез тях незрящият се ориентира за настоящото си местоположение, без да му се налага да ползва други маркери(завои, неравности на пътя и т. н.). Аудиосистемите са удобни и за хора, чийто проблем със зрението се задълбочава през тъмната част от денонощието. Важно е звукът от уредбата да достига максимално до всички сектори на превозното средство и да се намери баланс за силата на звука.
8. Достъп до спирките на градския транспорт
Тези елементи опосредстват безопасното придвижване на незрящите до спирката, от която може да ползва интересуващият го транспорт и му позволяват да комбинира различни средства, в зависимост от маршрута, който му се налага да измине. Водещите линии ориентират човека с бастун и спомагат за придържането му към безопасна линия на движение - обикновено в средата на тротоарното пространство. В рамките на метростанциите това позволява на придвижващите се да избегнат доближаването до линията и в същото време да се предпазят от сблъсък с пейки, информационни табла и др. статични обекти, положени в рамките на това пространство. Тактилните плочи преди и след стълбища маркират началото на изкачване или слизане. Оцветяването на първото и последното стъпало в жълто изпълнява същата функция за слабовиждащите. На метростанциите се прилага практиката да се монтират ограничителни прегради при прехода от стълбищните площадки към перона.
9. Безопасност за пътниците, чакащи на спирката
На спирките на надземния градски транспорт с по-интензивно движение биват поставяни колчета с превантивна цел - да ограничат навлизане на МПС в пространството, предназначено за чакащите. Понякога, поради формата и големината им и липсата на място за лавиране на човека с бастун те се превръщат по-скоро в неудобство и дори представляват опасност (спъване, нараняване при досег). На перона на метростанциите се полагат тактилни плочи и линии в жълт цвят, показващи на пътуващите с напълно изгубено или нарушено зрение къде са границите на зоната, в която може да изчака безопасно влака за интересуващата го дестинация.