МЕНЮ

  • Начало
  • За сайта
  • Общината
  • Представяне
  • Контакти
  • Новини
  • Фестивали и концерти
  • Спорт и туризъм
  • Други изяви
  • Анкета
  • Издания
  • Вяра
  • Юбилей
  • Дати, личности
  • На спирката
  • Фотоалбум
  • ОБЩИНА ПЛЕВЕН

     Снимка от града

    Общината, хората с увреждания и пенсионерите


    Сайт на Община Плевен

    Нормативни документи

    Те са предложени и приети от Общински съвет-Плевен, и уреждат статута на хората с увреждания на местно ниво, както и
    документи приети на национално и международно ниво.

    РЕШЕНИЕ № 1474 гр. Плевен, 30.08. 2007 г.


    ОТНОСНО:
    Предоставяне за безвъзмездно ползване на общински имоти за клубове на пенсионера и хората с увреждания.
    На основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.38, ал.5 от Закона за интеграция на хората с увреждания
    ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПЛЕВЕН РЕШИ:
    1. Предоставя за безвъзмездно ползване за Клуб на хората с увреждания и пенсионера общински имот, частна
    общинска собственост, намиращ се на бул. “Д.Попов” № 2, актуван с Акт за частна общинска собственост № 33821 от 25.01.2005 г.
    2. Предоставя за безвъзмездно ползване за Клуб на хората с увреждания и пенсионера общински имот, частна общинска
    собственост, намиращ се на ул. “Сан Стефано” № 40, актуван с Акт за частна общинска собственост № 33823 от 25.01.2005 г.
    3. Предоставя за безвъзмездно ползване за Клуб на хората с увреждания и пенсионера общински имот, частна общинска
    собственост, намиращ се на ул. “Руй” № 2, актуван с Акт за частна общинска собственост № 30013 от 05.04.1993 г.
    4. Предоставя за безвъзмездно ползване за Клуб на хората с увреждания и пенсионера общински имот, частна общинска
    собственост, намиращ се на ул. “Г.Кочев” № 39, бл. “Росица”, актуван с Акт за частна общинска собственост № 30090 от
    20.05.1993 г.
    5. Предоставя за безвъзмездно ползване за Клуб на хората с увреждания и пенсионера общински имот, частна общинска
    собственост, намиращ се на ул. “Гюмюрджина” УПИ ХІІІ, кв.324, актуван с Акт за частна общинска собственост № 32654 от
    29.05.2003 г.
    6. Предоставя за безвъзмездно ползване за Клуб на хората с увреждания и пенсионера общински имот, частна общинска
    собственост, намиращ се на ул. “Скобелев” № 20, бл.2, вх.В, ет.ІІ, актуван с Акт за частна общинска собственост № 30285
    от
    22.07.1993 г.
    7. Предоставя за безвъзмездно ползване за Клуб на хората с увреждания и пенсионера общински имот, частна общинска
    собственост, намиращ се в ж.к. “Дружба”, до бл.111, актуван с Акт за частна общинска собственост № 30469 от 28.09.1994 г.
    8. Предоставя за безвъзмездно ползване за Клуб на хората с увреждания и пенсионера общински имот, частна общинска
    собственост, намиращ се на ул. “Гренадирска” № 34-б, актуван с Акт за частна общинска собственост № 33830 от 01.02.2005 г.
    9. Предоставя за безвъзмездно ползване за Клуб на хората с увреждания и пенсионера общински имот, частна общинска
    собственост, намиращ се в бл. “Първи май”, актуван с Акт за частна общинска собственост № 30022 от 15.04.1993 г.
    10. Разходите по поддръжката на клубовете – осветление, отопление, телефон, вода, ремонт и подходящо обзавеждане са за
    сметка на бюджета на Община Плевен.
    11. Дейността на клубовете да се извършва в съответствие с утвърден Правилник за вътрешния ред и Указания за дейността
    на
    клубовете.

    ГЛАСУВАЛИ:
    За - 37 общински съветници.
    Против - няма.
    Въздържали се - няма.
     Снимка от града
    Водната каскада

    ПРАВИЛНИК ЗА ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА КЛУБОВЕТЕ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ И ПЕНСИОНЕРа КЪМ ОБЩИНА ПЛЕВЕН

    Утвърждавам: Георг Спартански, кмет Община Плевен /01.04.2016, Плевен

    РАЗДЕЛ І
    1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
    Този правилник е създаден на основание Решение №1474/30.08.2007г. на Общински съвет Плевен за разкриване Клубове на
    хората
    с увреждания и пенсионерите (КХУП) и урежда:
    • тяхното стопанисване, управление, контрол и ползване;
    • развиването на дейност в клубовете;
    •правата и задълженията на клубните членове;
    РАЗДЕЛ ІІ
    1. СЪЩНОСТ И ЦЕЛИ
    Създадените клубове дават възможност на хората с увреждания и пенсионерите:
    • да участват в дейности според техните интереси;
    • да поддържат своята активност, интелектуално ниво и комуникативни способности;
    • да организират свободното си време;
    • да преодолеят изолираността си и намерят условия за ре интегриране в обществото;
    2. ДЕЙНОСТ
    Клубната дейност е насочена към реализиране на поставените цели и включва разнообразни форми според интересите и
    желанията на клубните членове:
    • участие в групови занимания и изяви с музикално, изобразително и приложно изкуство, литературно творчество,
    физическа култура и спорт;
    • посещения на социални домове;
    • посещения на събития от културния афиш на Общината;
    • изнасяне на беседи със здравно, социално и правно съдържание, както и на тематика от други области на човешкото
    познание;
    • провеждане на състезания по шахмат, табла и други игри без включване на хазартен елемент;
    • организиране на туристически излети и екскурзии;
    3. УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ, ОРГАНИЗАЦИЯ И КОНТРОЛ
    КХУП се ползват от пенсионери поради болест или навършена възраст, които са заявили писмено до председателя на клуба
    своето доброволно желание за членство. Клубните членове формират общо събрание, което се свиква най-малко два пъти годишно.

    Общото събрание избира клубно ръководство и определя:
    • формите на клубна дейност;
    • годишния календар на организираните клубни прояви;
    • събирането и размера на членския внос;
    • реда за закупуване на безалкохолни напитки, кафе, чай, пакетирани захарни изделия и др. със средства на членовете
    на клуба и тяхното консумиране без реализиране на печалба;
    Клубното ръководство е тричленно и се състои от председател, секретар и касиер.
    • избира се за срок от две години;
    • изпълнява решенията на общото събрание и се отчита пред него;
    • подпомага организатора в неговата работа;
    Кметът на Общината назначава организатор във всеки клуб, който е пряко подчинен на Началник отдел “Здравеопазване и
    социални дейности” и:
    • изработва ежемесечно план за дейността на клуба;
    • представя тримесечни отчети за дейността в отдел “Здравеопазване и социални дейности”;
    • следи за спазване на настоящия правилник;
    • отговаря за предоставеното за ползване общинско имущество;
    • оказва съдействие на членовете при решаване на въпроси свързани с нормативната уредба в социалната сфера;
    • подпомага клубното ръководство при осъществяване на контакти с общинска администрация, Дирекция “Социално
    подпомагане”, неправителствени организации и други;
    • представлява Общината в общото събрание на клуба;
    • грижи се за поддържане на хигиената в клуба и организира съвместно с клубното ръководство периодично почистване на
    клубната база;
    • води регистър на клубните членове;

    КХУП са отворени всеки работен ден от 8:30 до 17 часа

    • използването на клубната база извън регламентираното време или за друга дейност става с разрешение от
    Общината;
    • задълженията и отговорностите на организатора извън неговото работно време се поемат от председателя на клуба или
    оторизирано от него лице;
    • не се разрешава провеждането на събрания на политически партии и организации;
    • забранени са употребата на алкохол и тютюнопушенето в клубните помещения;
    • дарения се приемат единствено чрез Общината;
    РАЗДЕЛ III
    1. ПРАВА НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КХУП
    • да членуват и прекъсват членството си по собствено желание;
    • да избират и да бъдат избирани в клубното ръководство;
    • да дават и обсъждат идеи за разширяване и обогатяване на организираните клубни прояви;
    • да определят според интересите си своето участие в клубната дейност;
    • да изискват уважение и търпимост от другите членове на клуба;
    • да ползват клубния бюфет при посочените по-горе условия;
    • да участват в разпределение при направено на клуба дарение;
    2. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КХУП
    • да спазват настоящия правилник;
    • да отчитат членския си внос в срока определен от клубното ръководство;
    • да се отнасят с уважение помежду си и да не провокират конфликтни ситуации;
    • да дават своя принос за създаване на по-уютна обстановка в клуба;
    • да пазят чистота и да не увреждат имуществото;
    • да посещават клуба в трезво състояние;
    3. ДОСТЪП НА ВЪНШНИ ЛИЦА
    Посещение на външни лица се допуска в следните случаи:
    • при участия в организирани прояви като лектори, експерти или гости;
    • придружители на клубни членове, когато това е необходимо;
    • посещения на членове на териториалните организации на хората с увреждания или пенсионерите при разкрита временна
    приемна на Дирекция “Социално подпомагане”;
    • при писмено съгласие от Общината;

    Настоящият правилник влиза в сила от 16.06.2008г.
    Община Плевен
    Отдел “Здравеопазване и социални дейности”

    Решение за създаване на ' Конвенция за правата на хората с увреждания '

    Точка от дневния ред 67 (б),
    Развитие и защита на човешките права:
    въпроси на човешките права, включително алтернативни подходи за подобряване
    на ефективното упражняване на човешките права и основните свободи.
    Заключителен доклад
    на Специалния комитет за изработване на всеобхватна и цялостна Международна конвенция за опазване и насърчаване на правата
    и достойнството на хората с увреждания

    Бележка от Генералния секретар:
    Генералният секретар има честта да представи на Общото събрание на ООН, в съответствие с Резолюция 60/232 на Общото
    събрание, заключителния доклад на осмата сесия на Специалния комитет за изработване на всеобхватна и цялостна Международна
    конвенция за опазване и насърчаване на правата и достойнството на хората с увреждания.

    Заключителен доклад
    на осмата сесия на Специалния комитет
    за изработване на всеобхватна и цялостна Международна конвенция за опазване и насърчаване на правата и достойнството на
    хората с увреждания.

    1. Настоящият доклад допълва доклада на осмата сесия на Специалния комитет за изработване на всеобхватна и цялостна
    Международна конвенция за опазване и насърчаване на правата и достойнството на хората с увреждания (A/AC.256/2006/4 и
    чл.1). По време на тази сесия, на нейното 20-то заседание, проведено на 25 август 2006 г., Комитетът прие Проект за
    Конвенция за правата на хората с увреждания, включително проект за Факултативен протокол, в неговата цялост и без
    гласуване.[1]

    2. На същото заседание, Комитетът реши да създаде отворена работна група по съставянето, натоварена да осигури
    единството на терминологията, използвана в Проекта за Конвенция и проекта за Факултативен протокол; да уеднакви версиите на
    шестте официални езика на ООН; и да докладва за изпълнението на тези задачи пред Комитета на възобновената му Осма сесия,
    която трябваше да се проведе в такъв момент във времето, че да даде възможност на Комитета да представи на Общото събрание
    окончателния вариант на проекта за Конвенция и проекта за Факултативен протокол преди края на неговата шестдесет и първа
    сесия. Комитетът помоли Генералния секретар да осигури подходящо и достатъчно секретарско обслужване на работната група, в
    рамките на наличните ресурси

    3. На своето 21-во заседание, проведено на 5 декември 2006 г., Комитетът изслуша устен доклад от Председателя на
    отворената работна група, Щефан Барига (Лихтенщайн), относно резултатите от нейната работа. Работната група по съставянето
    бе провела девет заседания през периода от 6 септември до 17 ноември 2006 г. На своето девето заседание, това на 17
    ноември, работната група бе решила да представи пред Комитета резултатите от своята работа, отразени в приложението към
    настоящия доклад.

    4. На 22-то си заседание, проведено на 5 декември 2006 г., Комитетът реши да заличи бележката под линия към член 12 от
    проекта за Конвенция.

    5. На същото заседание представителят на Ирак, в качеството му на Председател на Арабската група за месец декември
    2006 г. (Алжир, Бахрейн, Коморските острови, Джибути, Египет, Ирак, Кувейт, Ливан, Либийската арабска джамахирия,
    Мавритания, Мароко, Оман, Палестина, Катар, Саудитска Арабия, Сомалия, Судан, Сирийската арабска република, Тунис,
    Обединените арабски емирства и Йемен).
    Прочете писмо с дата 5 декември 2006 г., адресирано до Председателя на Комитета (A/AC.265/2006/5). Представителят на
    Финландия, в качеството му на Председател на групата от Европейския съюз (държавите-членки на Организацията на Обединените
    нации, които са и членки на Европейския съюз, както и Андора, Армения, Австралия, Босна и Херцеговина, България, Канада,
    Хърватия, Исландия, Израел, Молдова, Монако, Норвегия, Румъния, Сан Марино, Сърбия, Швейцария, Бившата югославска република
    Македония и Съединените щати), . Прочете писмо с дата 5 декември 2006 г., адресирано до Председателя на Комитета (A/AC.265/2006/6).
    6. На същото това заседание, Секретарят на Комитета прочете становище на Генералния секретар, относно финансовите
    аспекти на проекта за Резолюция A/AC.265/2006/L.8/Rev.1.
    7. На същото заседание Комитетът реши да препоръча приемане от Общото събрание на проекторезолюция, озаглавена
    „Конвенция за правата на хората с увреждания”, в която се съдържат проектът за Конвенция и проектът за Факултативен
    протокол (вж. приложението).

    Приложение

    Проекторезолюция
    Конвенция за правата на хората с увреждания


    Общото събрание,
    Позовавайки се на своята Резолюция 56/168 от 19 декември 2001 г., с която реши да създаде Специален комитет, открит
    за участие от страна на всички държави-членки и наблюдатели на Организацията на Обединените нации, който да разгледа
    предложения за всеобхватна и цялостна международна конвенция за насърчаване и защита на правата и достойнството на хората с
    увреждания, основаваща се на холистичен подход към работата в сферите на социалното развитие, човешките права и забраната
    на дискриминация и взимайки предвид препоръките на Комисията за човешките права и Комисията за социално развитие,
    Позовавайки се също на свои предишни резолюции по темата, най-новата от които е Резолюция 60/232 от 23 декември
    2005 г., както и съответните резолюции на Комисията за човешките права и Комисията за социално развитие,
    Приветствайки ценния принос на междуправителствените и неправителствените организации и националните институции в
    сферата на човешките права към работата на Специалния комитет,
    1. Изразява своята висока оценка на Специалния комитет за успешното приключване на разработването на проекта за Конвенция за правата на хората с увреждания и на проекта за Факултативен протокол към тази Конвенция;
    2. Приема Конвенцията за правата на хората с увреждания и Факултативния протокол към тази Конвенция, приложени към настоящата резолюция, които ще бъдат открити за подпис в Главната квартира на Организацията на Обединените нации в Ню Йорк от 30 март 2007 г.;
    3. Призовава държавите-членки да обсъдят в приоритетен порядък подписването и ратифицирането на Конвенцията и на Факултативния протокол към нея и изразява надежда, че тези два документа ще влязат в сила в близко бъдеще;
    4. Отправя молба към Генералния секретар да осигури нужния персонал и ресурсно обезпечаване за ефективното изпълнение на функциите на Конференцията на държавите - страни и Комитета по Конвенцията и Факултативния протокол след влизането в сила на Конвенцията, както и за разпространението на информация, свързана с Конвенцията и Факултативния протокол;
    5. Отправя молба също към Генералния секретар да прилага постъпателно стандарти и дава указания за осигуряването на достъп до сградния фонд и службите на системата на Организацията на Обединените нации, в съответствие с изискванията и клаузите на Конвенцията, и особено при извършването на ремонтни работи;
    6. Отправя молба към органите и организациите в системата на Организацията на Обединените нации и призовава междуправителствените и неправителствени организации, да предприемат усилия за разпространение на информацията относно Конвенцията и Факултативния протокол и да способстват за тяхното разбиране;
    7. Отправя молба към Генералния секретар да представи пред Общото събрание, на неговата шестдесет и втора сесия, доклад за състоянието на Конвенцията и на Факултативния протокол и за прилагането на настоящата Резолюция, като подточка от дневния ред, озаглавена „Конвенция за правата на хората с увреждания”.

    На 26 януари 2012 година, Българският Парламент ратифицира с пълен консенсус Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания

    За тях това , със сигурност, е най-важното събитие за 2012 г.
    Конвенцията за правата на хората с увреждания е приета от Организацията на обединените нации през 2006 година. Над 100 държави са подписали и ратифицирали Конвенцията, а на 23 декември 2010 година тя е ратифицирана от Европейския съюз. Тя е
    подписана от всички държави, членуващи в съюза, като 19 са я ратифицирали.

    България подписва Конвенцията през септември 2007 година, а на 26 януари 2012 е приет закон за нейната ратификация.
    Конвенцията е разработена за посрещане по адекватен начин на конкретните потребности на хората с увреждания по целия свят.
    За разлика от някои други подобни документи, Конвенцията за правата на хората с увреждания има задължителен характер за
    държавите, които са я ратифицирали.
    Ратификацията е само началото. Следва съгласуване на българското законодателство с Конвенцията. Министърът на труда и социалната политика, от своя страна, е поел ангажимент в срок до 6 месеца да предложи на Правителството двугодишен план за нейното прилагане.
    В България най-после започва голямата промяна в отношението към хората с увреждания.
    Вследствие на официалното му ратифициране Европейският съюз за първи път стана страна по договор за правата на човека - Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) за правата на хората с увреждания. Целта на конвенцията е да гарантира, че хората с увреждания могат да упражняват правата си в условията на равнопоставеност с всички останали граждани. Това е първият всеобхватен договор за правата на човека, който се ратифицира от ЕС като единно цяло. Конвенцията също така беше подписана от всички 27 държави-членки на ЕС и ратифицирана от 16 от тях. ЕС става 97-ата страна по този договор. Конвенцията определя минимални норми, които имат за цел да гарантират на хората с увреждания пълен набор от граждански, политически, социални и икономически права, както и да защитават тези права. Тя отразява по-обширния ангажимент на ЕС за изграждане до 2020 г. на Европа без бариери за близо 80 милиона лица с увреждания в ЕС, както беше посочено в Стратегията на Европейската комисия за хората с увреждания (IP/10/1505).

    Министерски съвет на Република България, Народно събрание
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:

    „ДОКЛАД
    по Законопроект за ратифициране
    на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 4 януари 2012 г.
    Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 18 януари 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 4 януари 2012 г.
    На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на труда и социалната политика: господин Тотю Младенов - министър, госпожа Валентина Симеонова - заместник-министър, госпожа Надежда Харизанова - държавен експерт в дирекция „Социална закрила и равни възможности”, и госпожа Илка Кайджийска - главен експерт в дирекция „Социална закрила и равни възможности”. Присъстваха и представители на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, както и представители на организации на и за хората с увреждания.
    Законопроектът бе представен от господин Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика. Той поясни, че с предлагания законопроект се ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета на 13 декември 2006 г. от Организацията на обединените нации и влязла в сила на 3 май 2008 г. Конвенцията не предвижда нови човешки права. Правата, за които тя се отнася, вече са декларирани в редица международни правни актове, както и в конституциите и националните законодателства на преобладаващата част от държавите - страни по Конвенцията. Тя има по-скоро характер на нов правен инструмент, който ясно и изрично да предвиди задълженията, механизмите и минимума мерки, които държавите - страни по Конвенцията, следва да предприемат, за да осигурят заявените вече равни човешки права и на хората с увреждания.
    На 23 декември 2010 г. тя е ратифицирана и от Европейския съюз като самостоятелен субект. Това е първият международноправен акт от подобен вид, с който Европейският съюз се обвърза като регионално обединение на държави. В тази насока през ноември 2010 г. Европейската комисия приема Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020: Подновен ангажимент на Европа без бариери. С нея се определят мерките по прилагане на Конвенцията от страна на европейските институции. В рамките на Европейския съюз вече 19 страни членки са ратифицирали Конвенцията, а 16 са ратифицирали Факултативния протокол към нея.
    Република България е подписала Конвенцията на 27 септември 2007 г., a на 18 декември 2008 г. Факултативния протокол към нея, с което е поела ангажимент за последваща ратификация.
    Целта на Конвенцията е да способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания. За първи път се дава единно определение за човек с увреждане, основаващо се на социалния подход, а не на медицинския, според който хората с увреждания не следва да се възприемат като обекти на дарителство, медицинско въздействие и социална закрила, а като равнопоставени субекти, които заслужават уважение и равноправие, както останалите граждани в обществото и по-конкретно: „Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите.”
    Конвенцията определя основните задължения на ратифициралите я държави, за да гарантират пълноценната реализация на всички човешки права и основни свободи за хората с увреждания. Сред тях са предприемане на всички необходими мерки, включително съобразяване на провежданите политики и законодателство с изискванията на конвенцията, както и премахване на закони, наредби, навици и практики, водещи до дискриминиране на хората с увреждания, като тези процеси се консултират с хората с увреждания и с организациите, които ги представляват.
    Сред обхвата на Конвенцията са ключовите проблеми за равен достъп на хората с увреждания, като:
    - равнопоставеност на хората с увреждания и борба с дискриминацията;
    - жени и девойки с увреждания, подложени на множество форми на дискриминация;
    - деца с увреждания;
    - достъпна среда и право на хората с увреждания да живеят независимо и участват пълноценно във всички аспекти от живота на обществото;
    - равнопоставеност пред закона - правоспособност и дееспособност на хората с увреждания;
    - достъп до правосъдие;
    - защита срещу експлоатация, насилие и тормоз;
    - право на независим живот и включване в общността;
    - свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация;
    - право на сключване на брак и създаване на семейство;
    -включващо образование и възможности за обучение през целия живот;
    - достъп до по-висок стандарт на здравеопазване, без дискриминация, основана на увреждане;
    - право на труд, равноправност с всички останали, включващо правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в работна среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна за хората с увреждания;
    - подходящ жизнен стандарт и социална закрила;
    - право на участие в политическия и обществен живот.
    Конвенцията предвижда за ратифициралите я страни задължение да осигурят прилагането и мониторинг на Конвенцията, като определят отговорна институция на правителствено ниво, която да разработи и прилага национален механизъм за наблюдение на прилагането. Това включва изготвяне и представяне на периодични национални доклади за изпълнение на Конвенцията пред мониторинговия орган - Комитетът по правата на хората с увреждания към Организацията на обединените нации.
    С приемането на законопроекта ще бъдат изпълнени ангажиментите на Република България, поети с подписването на Конвенцията, както и изпълнение на ангажиментите на страната като член на Европейския съюз за гарантиране на равнопоставено упражняване на основни човешки права от хората с увреждане.

    В хода на дискусията народните представители от всички парламентарни групи изразиха подкрепа за ратифицирането на Конвенцията за правата на хората с увреждания, с което Република България заявява готовността си да осигури най-високите стандарти за защита на хората с увреждания и да създаде условия да водят независим и достоен живот.
    След проведено гласуване с резултати: „за”- 15 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:

    Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 4 януари 2012 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
    Благодаря. Господин Бакалов, от Вас очакваме като председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите да представите доклада й.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:
    Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

    „ДОКЛАД
    относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 4 януари 2012 г.
    На редовно заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 4 януари 2012 г.
    Законопроектът беше представен от госпожа Валентина Симеонова - заместник-министър на труда и социалната политика.
    Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания представя нов подход и отношение за гарантиране на равноправното упражняване на основните човешки права от хората с увреждания. Основният мотив за приемането й е продължаващата дискриминация и изолация на хората с увреждания, въпреки наличието на приети международноправни инструменти, регламентиращи защитата на основните човешки права в тази област.
    Един от основните акценти на конвенцията е, че хората с увреждания не трябва да се възприемат като обекти на дарителство, медицинско въздействие и социална закрила, а като равноправни субекти с останалите граждани в обществото.
    За пръв път в конвенцията се дава единно определение за човек с увреждане, базирано на социалния, а не на медицинския подход. Целта на конвенцията е да се насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи, от страна на всички хора с увреждания. Специално внимание е отделено на защитата от дискриминация на жените и децата с увреждания - чл. 6 и 7. В чл. 9 са регламентирани изискванията за осигуряване достъпност на информацията и други услуги. Държавите се задължават да въведат и прилагат минимални стандарти за достъпност до обществени сгради и услуги, да осигурят наличието на обществена информация в различен формат, достъпен за хора с различни видове увреждания, както и да осигурят форми на подкрепа и асистенти, които да улесняват достъпа до сгради и услуги. Изисква се от държавите - страни по Конвенцията, да признаят и гарантират равните възможности за лично участие на хората с увреждания във всички сфери на живота и да гарантират осигуряването на необходимата подкрепа за това.
    Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е първият правно задължителен международен инструмент в областта на правата на човека, по който Европейският съюз като международно правно обединение от държави, е страна, наред с държавите членки. Официалното присъединяване към конвенцията датира от 23 октомври 2010 г. Страните, които са се присъединили към нея, поемат ангажимента да съобразят провежданите политики в законодателствата си с нейните изисквания.
    Точка 4 от Решението на Министерския съвет възлага на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с компетентните министри, да подготви и внесе в Министерски съвет в шестмесечен срок след ратифициране на конвенцията, двегодишен план за промяна на цялата нормативна база, която да бъде в съответствие с конвенцията.
    След проведените дебати и изразените мнения в подкрепа на мотивите на вносителя, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, единодушно с 12 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 4 януари 2012 г.”
    . ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
    Благодаря, господин Бакалов.

    Преференциално паркиране на хора с увреждания На улици, площади и паркинги - публична общинска собственост с въведен режим на кратковременно платено паркиране „Синя зона".


    Наредба 3, Общински съвет-Плевен

    Раздел 3. Режим на преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с
    увреждания. /нов, Решение № 292/05.09.2012 г./
    Чл.36. /изм. Решение № 292/05.09.2012 г., изм. Решение № 1339/29.01.2015 г./ (1)
    На територията на Община Плевен, в паркингите – общинска собственост се
    осигуряват определен брой места за преференциално паркиране на ППС, превозващи
    хора с увреждания.
    (2) На територията на Община Плевен в зоните с почасово платено паркиране, се
    осигуряват определен брой фиксирани и обозначени места за преференциално
    паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания.
    (3) Местата за паркиране по ал.1 и ал.2 са с възможно най-добър достъп от
    входовете и подходите към тях и се обозначават с пътен знак Д21 „Инвалид” и с
    плътна пътна маркировка с изобразен международния символ „Инвалид”.
    (4) Броят на паркинг-местата, предназначени за паркиране на ППС, превозващи хора
    с увреждания, се определя, както следва:
    най-малко 2 /две/ места за паркиране се предвиждат в зоните с до 50 места;
    най-малко 3 /три/ на сто от общия брой места за паркиране се предвиждат в
    зоните с повече от 50 места;
    най-малко 5 /пет/ на сто от местата в зоните за паркиране пред и около сгради,
    предназначени за лечебни, социални, рехабилитационни, спортни и производствени
    дейности.
    (5) /изм. Решение № 1339/29.01.2015 г./ Картите на правоимащите лица,
    удостоверяващи правото на преференциално паркиране на територията на Община
    Плевен се издават и преиздават от Кмета на Общината чрез ОП „Център за градска
    мобилност”, където се поддържа регистър на издадените по този ред карти.
    (6) Контролът на паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания, се осъществява
    от служители на ОДВР – Плевен съвместно със служители на ОП „Център за градска
    мобилност”.
    (7) При неправомерно ползване на карта за преференциално паркиране на ППС,
    превозващо хора с увреждания, служител на ОП „Център за градска мобилност” и/или
    ОДВР – Плевен отнема картата, която се връща на органа, издал същата.
    (8) Служителите на ОДВР – Плевен съвместно със служители на ОП „Център за
    градска мобилност” извършват контролни проверки, доколко преференциалното
    паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания е извършено при спазване на
    нормативните изисквания, както и изискват и доказателства от водача на
    съответното ППС, за това, че е паркирано при присъствието на лицето – притежател
    на картата, с която същото ППС е обозначено. При установяване на несъответствие
    между картата и лицето, което я ползва и/или при неправомерно ползване,
    служителите изземват картата, като нарушителя подлежи на санкция по общия ред.
    Иззетата карта се предава на органа, издал същата за връщане на притежателя.
    (9) При установено повторно неправомерно ползване на картата за преференциално
    паркиране, същата се изземва и се предава на органа, който я е издал, за
    анулиране, като на лицето притежател на картата не се издава нова карта до
    изтичане срока на валидност на анулираната карта, но не по-малко от една година
    от датата на отнемането.
    (10) Редът и условията за осъществяване на контрола по ал. 8 и ал. 9 се
    регламентират със заповед на Кмета на общината.
    (11) При недостиг на паркоместа по ал. 1, паркирането се извършва по реда на
    раздел 2.1.


    ************

    Право за ползване карта за преференциално паркиране /синя зона/. На първо място, не всяко увреждане дава правото за
    ползване карта за преференциално паркиране. Такава се издава само на лица с трайни увреждания. Това са лица, които в
    резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане са с трайно намалени възможности да изпълняват дейности по
    начин и в степен, възможни за здравия човек. Правоимащи са лицата в случаите, в които лицата вследствие на увреждането не
    могат да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда
    помощ, т.е. лица, които не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни
    средства. Това право имат и лицата с над 90 % трайно намалена работоспособност поради сърдечни и белодробни заболявания
    както и зрителни увреждания. За да се определи като лице с трайно увреждане и да се получи карта за паркиране, е достатъчно
    лицето да има намалена работоспособност или вид и степен на увреждане поне 50 на сто.
    Документите, които се прилагат към заявлението за получаване карта за преференциално паркиране са следните:
    -Копие от решение на ТЕЛК, НЕЛК или ДЕЛК за освидетелстване на трайно намалената работоспособност или вид и степен на
    увреждане, придружено от оригинал, който се сверява при подаване на документи и се връща;
    -Актуална цветна снимка, с размери 3 на 4 см, 2 броя. – необходима е, за да се залепи на самата карта за паркиране.
    -Копие от нотариално заверено пълномощно, когато искането не се подава от лицето с увреждания, придружено от оригинал,
    който се сверява при подаване на документи и се връща;
    -Друг документ, удостоверяващ представителната ми власт, в случай че се подават документи, за да бъде издадена за друго
    лице. Например акт за раждане, ако се издава за детето на представящия документите.
    -Трябва да се заплати и цената на картата, определена от общината, но не повече от разходите по издаването й. Картата
    следва да бъде издадена в срок от 14 дни. Ако бъде отказано издаване или произнасяне не последва, може да се обжалва
    изричния или мълчаливия отказ по административен ред.
    Картата се издава по образец, който е стандартизиран за Европейския съюз. Затова и ако имате такава, издадена от друга
    държава – членка на ЕС, или друга община, тя също е валидна на територията на Република България. Така издадената карта
    важи за срока на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК/ДЕЛК. Картата за преференциално паркиране е светло синя с бял символ за
    “инвалид” на тъмно син фон и се означава като „Карта за паркиране на хора с увреждания”. Съдържанието й включва дата на
    издаване, сериен номер, имена, подпис и снимка на притежателя й, холограмен знак и други елементи. Текстовете са на
    български език, а картата задължително е ламинирана.
    Картите се издават в "Център за градска мобилност" намиращ се в Автогара-Плевен, в нарочно създадени гишета, удобни за
    хората с увреждания.

    Някои права, касаещи хора с увреждания

    ОБЛЕКЧЕНИЯ И ПРЕФЕРЕНЦИИ ПО РАЗЛИЧНИ ЗАКОНИ
    Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закон за местните данъци и такси, за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със75 на сто намаление.
    Съгласно чл. 58, ал. 1 от същия закон, са освободени от заплащането на годишен данък, превозните средства- триколка или лек автомобил, собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 1800 куб.см и с мощност до 74 kW (100 к.с.).
    Съгласно чл. 29, ал. 3 от Закона за облагане доходите на физическите лица, данъчната основа за облагане на доходите на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто се определя, като полученият облагаем доход се намалява с двойния размер на необлагаемия месечен, съответно годишен, минимум.
    За дейностите , които подлежат на облагане с патентен данък, лицата с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто ползват намаление на окончателния годишен (патентен) данък в размер 50 на сто.
    Съгласно чл. 213, ал. 1 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс, не може да се насочва принудително изпълнение върху пенсията, когато тя е в размер до 250 лв. месечно.
    Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, не се допуска принудително изпълнение и върху:
    1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;
    2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;
    3. сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение;
    Съгласно разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по друг ред, се осигуряват:
    - гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги;
    - военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи;
    - родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ;
    Съгласно разпоредбите на Закон за държавните такси, от заплащане на държавни такси се освобождават:
    - инвалидите, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия;
    - страните по производствата по чл. 14б от Закона за социално подпомагане.
    Съгласно чл. 68, ал. 3 от Закона за висшето образование, инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто и военноинвалиди, се приемат при облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, ако са участвали успешно в конкурсните изпити.
    В правилниците на висшето училище, студентите, докторантите и специализантите - сираци, слепи, глухи, инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, военноинвалиди и лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните, се предвиждат специални облекчения за обучението им.
    Съгласно чл. 95, ал. 5 е предвидено освобождаване от такси за обучение в държавните висши училища на лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто и военноинвалиди. братята и синовете на инвалидизираните по време или по повод на изпълнение на воинските задължения с над 90 на сто загубена работоспособност.
    От 01.01.2007 год., отпадат облекченията, които съществуваха до настоящия момент при внос на автомобил от инвалид. След присъединяването ни към Европейския съюз, при внос на автомобил с произход от Европейския съюз, не се внасят мита и ДДС.

    ИНДИВИДУАЛНА ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ (ЗХУ) /ИЗВАДКА/

    ИНДИВИДУАЛНА ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ
    Чл. 20. (1) Хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна.
    (2) Оценката по ал. 1 изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.
    Чл. 21. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане.
    (2) Индивидуална оценка на потребностите се изготвя по искане на:
    1. човека с увреждане или упълномощено от него лице;
    2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на човек с увреждане;
    3. член на семейството, при когото е настанено дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
    4. ръководителя на специализирана институция или социална услуга – резидентен тип, в която е настанено дете с увреждане;
    5. директора на дирекция „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане при самосезиране.
    (3) За изготвяне на оценката по ал. 1 се подават:
    1. заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;
    2. формуляр за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;
    3. медицински документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
    (4) Документите по ал. 3 се подават в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на човека с увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Документите може да се приемат и в дома на човека с увреждане при доказана с медицински документ необходимост.
    Чл. 22. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за:
    1. самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях;
    2. увреждането/здравословното състояние;
    3. вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане;
    4. степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане;
    5. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане;
    6. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома;
    7. други обстоятелства.
    (2) За изготвянето на индивидуалната оценка Агенцията за социално подпомагане чрез своите органи има право на безвъзмезден достъп до данни, обработвани и администрирани от други публични органи или структури, съгласно изискванията за защита на личните данни.
    (3) Индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, се изготвя по Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
    (4) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона.
    Чл. 23. (1) Индивидуалната оценка на потребностите включва три компонента:
    1. информация за човека с увреждане;
    2. констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане въз основа на събраната информация по чл. 22, ал. 1;
    3. заключения, свързани с конкретни подкрепящи мерки.
    (2) Заключенията в индивидуалната оценка на потребностите се основават на самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и констатираните обстоятелства за наличните функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности съобразно представените документи по чл. 21, ал. 3.
    (3) В заключенията се определят видовете подкрепа по тази глава и потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.
    Чл. 24. (1) Хората с увреждания имат право на финансова подкрепа съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 за осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия.
    (2) Хората с трайни увреждания съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 имат право на:
    1. финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство;
    2. финансова подкрепа за приспособяване на жилище;
    3. финансова подкрепа за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги;
    4. финансова подкрепа наем на общинско жилище;
    5. месечна финансова подкрепа.
    (3) Хората с увреждания имат право да ползват социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа съгласно потребностите, определени в индивидуалната им оценка по чл. 20, при условия и по ред, определени със закон.
    Чл. 25. (1) Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за:
    1. отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, и/или
    2. отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2.
    (2) Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.
    (3) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 се съобщават писмено на лицето, подало заявление-декларация, в 7-дневен срок от издаването й заедно с индивидуалната оценка на потребностите.
    (4) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 се мотивират.
    (5) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
    (6) Вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят.
    Чл. 26. (1) Заключенията и направленията, определени в оценката по чл. 20, са задължителни за всички органи и организации, отговорни за реализиране на правата на хората с увреждания.
    (2) Индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане.
    (3) Лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.
    (4) Срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по ал. 3, е 5 години от датата на издаването й.
    (5) Нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при:
    1. издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение;
    2. промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2.
    Чл. 27. (1) При писмен сигнал или по преценка на директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“ за недобросъвестно получена месечна финансова подкрепа и/или целева помощ, както и за неизползвана по предназначение целева помощ, се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията.
    (2) За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекция „Социално подпомагане“.
    (3) В случай на установена недобросъвестност при получаване на месечна финансова подкрепа и/или целева помощ и/или неизползвана по предназначение целева помощ директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената месечна финансова подкрепа и/или целева помощ заедно със законната лихва.
    (4) Лицата, неизползвали по предназначение целева помощ, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми.
    (5) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на получаването й. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение.
    (6) Принудителното изпълнение на заповедта по ал. 3 се допуска по искане на дирекция „Социално подпомагане“ по реда на Гражданския процесуален кодекс.
    

    ИНДИВИДУАЛНА ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ (ПП на ЗХУ) /ИЗВАДКА/

    Глава трета
    ИНДИВИДУАЛНА ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ
    
     Чл. 14. Индивидуална оценка на потребностите по искане на човека с увреждане или лицата по чл. 21, ал. 2, т. 2-5 от Закона за хората с увреждания се изготвя от специализиран отдел в дирекции „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане след подаване на изискуемите документи по чл. 21, ал. 3 от Закона за хората с увреждания. 
    
     Чл. 15. (1) Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице възлага писмено постъпилите документи по чл. 14 на служител от специализирания отдел, който да води конкретния случай.
    
    (2) Служителят, водещ случая, обработва цялата налична информация за човека с увреждане и при необходимост изисква допълнителни данни за удостоверяване на всички обстоятелства по чл. 22, ал. 1 от Закона за хората с увреждания за изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. 
    (3) Проверката на информацията по ал. 2 се осъществява по служебен ред, съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за хората с увреждани.
    (4) При установяване на несъответствия или непълноти, в срок до 20 дни от подаване на документите по чл. 14 служителят, водещ случая, осъществява контакт с човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2-5 от Закона за хората с увреждания за изясняване на обстоятелствата.
    (5) Служителят по ал. 1 изготвя констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане въз основа на събраната информация, част от индивидуалната оценка на потребностите.
    
    Чл. 16. (1) Заседания на специализирания отдел се свикват от началника на отдела, в зависимост от постъпилите за периода заявления. 
     (2) При провеждане на заседанията по ал. 1 се обсъждат всички случаи с изготвени констатации въз основа на информацията за съответен човек с увреждане, с цел извеждане на заключения по чл. 23, ал. 1, т. 3 от Закона за хората с увреждания.
     (3) По предложение на началника или служителите на специализирания отдел, за участие в заседанията могат да бъдат поканени и други експерти.
    (4) При изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на дете с увреждане, в заседанията се осигурява участие на социален работник от отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално подпомагане“.
    (5) Всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2-5 от Закона за хората с увреждания има право да присъства на заседание, на което се изготвя индивидуалната оценка на неговите потребности.
    
     Чл. 17. (1) Специализираният отдел:
     1. събира, обработва и съхранява цялата налична информация за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите;
     2. води протокол за всяко заседание;
     3. уведомява човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2-5 от Закона за хората с увреждания не по-късно от 3 дни преди датата на провеждане на заседанието, на което ще се разглежда подаденото от него заявление.
     (2) Протоколът по ал. 1, т. 2 съдържа мотиви за всяка извършена индивидуална оценка на потребностите.
     (3) Протоколът се подписва от началника на отдела и отговорните служители, участвали в заседанието.
    
    	Чл. 18. Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в 2 екземпляра - за човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2-5 от Закона за хората с увреждания и за дирекция „Социално подпомагане“, и се съобщава писмено.
    
    Чл. 19. Специализираният отдел по чл. 21, ал. 1 от Закона за хората с увреждания представя на директора на дирекция „Социално подпомагане“ изготвената индивидуалната оценка на потребностите на човека с увреждане, за предприемане на необходимите действия за издаване на индивидуален административен акт за предоставяне на конкретни подкрепящи мерки въз основа на заключенията.
    
    Чл. 20. (1) Протоколите от заседанията, както и индивидуалните оценки на потребностите се съхраняват за срок 10 години в дирекция „Социално подпомагане“.
    (2) Документите по ал. 1 подлежат на експертиза след изтичане на 10 годишния срок, като след утвърждаването на резултатите от експертизата, същите се предават в Националния архивен фонд.
    

    МЕЖДУНАРОДНА ХАРТА ЗА РАВЕНСТВО И БРАТСТВО МЕЖДУ ГРАЖДАНИТЕ с увреждания

    ПРЕДИСЛОВИЕ
    Както всеки пълноправен член на обществото хората с двигателен, психически, сетивен, зрителен или друг тип инвалидност, както и други пострадали от живота хора, имат пълното право на равенство спрямо нивото им на живот и израза на лична свобода. В съвременното общество инвалидите като общност са далеч от каквото и да било прeвилигировано положение , въпреки че те прдставлявят 5 милиона от населението във Франция , 40 милиона в Европа и 600 милиона в света. И все пак, те би трябвало да имат възможността да бъдат господари на всекидневния си живот и да решават всички засягащи ги въпрсоси, в каквато и да било област. В началото на третото хилиядолетие животът във всичките си лица е все още предизвикателство за по-голямата част от инвалидите. При все това текстовете съставлияващи базата на нашата демокрация, говорят за равноправието като едно от основните опори на нашата съдебна система. Член първи от Декларацията за Правата на човека гласи: "ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА СЕ РАЖДАТ И СЪЩЕСТВУВАТ СВОБОДНИ И РАВНОПРАВНИ" Законът в полза на инвалидите, приет във Франция през 1975 и Законът за социална модернизация от 2001 се явяват като продължение в тази насока. Те утвърждават, че човекът независимо от неговата възраст или инвалидност има фундаментални права, както всички останали хора. Този закон отрича дискриминацията на рабонтния пазар и всички други видове различия проистичащи от инвалидността. СРЕД ВСИЧКИ ТЕЗИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРАВА ПРАВОТО НА СВОБОДЕН ИЗБОР НА ЖИВОТ Е ОСНОВНО В действителност, инвалидността не се определя само от физическите недостатъци на човека, но също така и най-вече от липсата на адаптация на обществото към неговото състояние. Ако днес задачата на адаптация към обществото принадлежи на инвалида, то би трябвало да променим тази логика. Обществото е това което трябва да се адаптира към особеностите на своите граждани. Тази адаптация трябва да премине през процеса на осъзнаване от всички обществени сили, било те политически, административни, или асоциативни, за да бъде позволено на инвалида да обитава избраното от него място, в материалната и духовна среда, която спомага за неговото процъфтяване, и всичко това независимо от степента на зависимост, в следствие на неговата инвалидност. Ето защо всички подписи положени под тази харта са знак на волята да бъде превърнат инвалидът в център на всички публични политчески дейности. Тези подписи потвърждават решеността на носителите им да направят всичко възможно, за да може изборът на свободен начин на живот да се превърне в конкретна реалност.
    ПЪРВИ ЧЛЕН
    Обществените сили във всяка страна трябва да вземат под внимание всички аспекти на трудното, често дори потулвано, положение на инвалидите, за да го превърнат в предимство за солидарност чрез установяването на равностоен статут на истинското гражданство. Необходимо е също така нашето общество да приеме без каквито и да било резерви и ограничения хората, отличаващи се от останалите, да им осигури прием на всички нива чрез развитието на съответната социална политика. Всяко възпрепятстване на свободата на придвижване и свободата на словото представлява посегателство върху човешките права. Инвалидите не би трябвало да бъдат заложници в собствените си страни, под предлог че нямат средства да напуснат техните предели. Ролята на дипломатическия корпус се състои именно в това - да позволи на всеки да премине тези граници. Асоциациите - база на солидарността и колективния прогрес, трябва да получат от съответните обществени власти от целият свят, не само признателност, като знак на официална легитимност, но също така и хуманни, материални и финансови средства, нужни за тяхната дейност.
    ВТОРИ ЧЛЕН
    Интеграцията на инвалида в обществото започва още от училищна възраст. Тя трябва да може да се адаптира, да бъде насочена към деца и подрастващи инвалиди от най-ранна възраст, за да бъде улеснено процъфтяващото им развитие. Единствено набирането на знания, дори образованието във висше учебно заведение, ако това е възможно, могат да допринесат за установяването на равни шансове за бъдещ достъп в активния живот.
    ТРЕТИ ЧЛЕН
    Всеки човек, независимо от степента на неговата инвалидност, има право на максимално квалифициран персонал около себе си, отзивчив и готов да изслуша неговите нужди. Отношенията " нуждаещ се от помощ - помощник" трябва да бъдат изградени на базата на взаимно уважение, доверие и признание. Всеки инвалид трябва да има възможността да избира свободно своят начин на живот и местожителството си. От тази свобода на избор се подразбира, че местожителството трябва да бъде адаптирано към специфичните нужди, произтичащи от неговата инвалидност.
    ЧЕТВЪРТИ ЧЛЕН
    Инвалидът има право да изисква хуманитарна помощ при нужда, включително и извън местожителството му, в рамките на неговите дейности, придвижване, хобита и участието му в обществения живот.
    ПЕТИ ЧЛЕН
    Единствено взаимодействието на международно и национално ниво между личните асистенти на инвалидите в Европа и из целия свят , може да обезспечи мобилността на инвалидите чрез създаването на организирани в мрежа услуги, чиято цел е да улеснят гъвкавостта на придвижване на всеки според нуждите.
    ШЕСТИ ЧЛЕН
    Всеки инвалид независимо от неговия тип инвалидност има право на средства достатъчни за да му осигурят достойно всекидневно съществуване, възползвайки се също така от финансовата поддръжка необходима за глобалната компенсация на неудобствата, свързани с неговото положение, за да бъде възстановена пълната му равностойна автономност.
    СЕДМИ ЧЛЕН
    Всеки инвалид има правото да получи цялостно обеспечаване на материалните и техническите помощни средства, необходими за оптимизацията на неговата автономност във всекидневието.
    ОСМИ ЧЛЕН
    При отпускането на помощи за адаптация на жилището му, трябва да се взимат под внимание средствата, с които разполага самият инвалид, и това с цел да му бъде позволен действителен избор на живот.
    ДЕВЕТИ ЧЛЕН
    Свободният избор на живот минава през уважението на зависимостта и състоянието на всеки, давайки нужното и без ограничения във възрастта, алтернатива на колективните структури между общежитието (дома) и болничните заведения, давайки възможност за преминаване от едно разрешение на друго, според еволюирането на инвалидността и личната ситуация на всеки.
    ДЕСЕТИ ЧЛЕН
    Достойното съществуване на всеки включва воденето на лични дейности или истинска работна ангажираност, когато това е възможно. За да бъде осъществено това, би трябвало не само държавните власти да упражнят насърчителната си роля, но също така и предприятия (фирмите) да поемат отговорностите си, следвайки задълженията си и наемайки на работа инвалиди.
    ЕДИНАДЕСЕТИ ЧЛЕН
    Когато състоянието на инвалида изисква намесата на професионалисти от здравната сфера, той е свободен да ги избере. Както всеки пациент и инвалидът има правото да бъде осведомяван за личното му състояние и да участва във взимането на засягащите го решения, включително когато той е засегнат от умствени проблеми или психически тип инвалидност, в името на уважението на неговото човешко достойнство
    ДВАНАДЕСЕТИ ЧЛЕН
    Интеграцията не би била възможна без да бъдат достатъчно адаптирани градовете и обществения транспорт, за да позволят на хората с проблемно придвижване да прекрачат пространствата и да имат достъп до което и да било място като всеки останал човек.
    ТРИНАДЕСЕТИ ЧЛЕН
    Свободният избор на живот трябва също така да позволи на инвалида да установи семейни, приятелски и ефективни отношения, както всяко човешко същество, без да бъде инвалидността, каквато и да било преграда в това отношение.
    Хората пострадали от различни събития в живота имат същите права и задължения като останалите членове на обществото. Всеки от тях представлява свободен елемент неотделим от цялото обществото и като такъв, трябва да може да се интегрира на всяко ниво на обществения живот. Правото на живот принадлежи на всички, както и правото да бъдем господари на собствените си решения. За да бъде улеснена комуникацията между хората в трудно положение и външния свят, би трябвало също така да бъдат формирани специални структури в обществените и частни рецепции. Различното обучение или обучение в различието е всеобщо послание за братство, за да бъдат свързани хората помежду си отвъд официалностите.
    ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЧЛЕН
    Гражданството на инвалида трябва да бъде напълно признато и уважавано, както всеки друг индивид, за да му бъде възстановено почитането на ценностите, които той представлява сам по себе си.
    Това предполага провеждането на доброволни обществени политически дейности, предназначени да позволят на инвалидите и други изолирани от обществото личности да комуникират, да се придвижват и да имат достъп до социалните, образователни, културни, артистични, административни, икономически, професионални, спортни и развлекателни дейности, според тяхното желание.
    ПЕТНАДЕСЕТИ ЧЛЕН
    Установяването на Международен асоциативен парламент в помощ на инвалидите и също така създаването на Международен съвет за борба с дискриминацията трябва да позволят:
    събирането на асоциативните сили на различни страни;
    достъп до опита преживян от всяка от тях;
    сблъскването на различни проблематики;
    обмена на различни гледни точки;
    установяването на разменни начала;
    обмена на общи проекти;
    съвместното изграждане на конкретни решения;
    създаването на една сила, обединена пред държавните власти и представляваща сама по себе си всепризната гаранция за зоркост и борба с дискриминацията.
    ЗАКЛЮЧЕНИЕ
    В едно общество, често прекалено материалистично, където истинските стойности като че ли избледняват зад меркантилните и безлични привидности, именно в едно такова общество е изключително важно да се установи истинска социална връзка с инвалидите. В една епоха, в която мъжете и жените на Земята са все още често затворници на относителни граници, на неравностойни статуси и ретроградни социални ситуации, е необходимо да се разрушат всички бариери - извор на различия и дискриминация. И всичко това с цел да могат всички човешки същества да изживеят пространството на истинската свобода като равностойни граждани и на висотата на човека. Рус-чернокос, черен-бял, силен-слаб ..... Всяко човешко същество чрез своето различие и специфичност участва в изначалната красота и богатство на света. Ето защо, по повод края на Първото международно заседание за свободен избор на живот, бе приет с всеобщо съгласие принципа на тази Международна харта за гражданството и братсвото, в отговор на изразените аспирации на 60 асоциаци от Европа, Азия, Африка и Америка, обединяващи техните различия в името на окончателния триумф на силите на живота.

    "Всяка потъпкана истина трябва да се въздигне" Мартин Лутер Кинг

    Европейска харта за правата на пациента


    Право на превантивни мерки
    Всяко лице има право на подходящи услуги, предпазващи го от заболяване.
    Право на достъп
    Всяко лице има право на достъп до здравни услуги в съответствие със своите здравни нужди. Здравните услуги трябва да
    гарантират равен достъп за всеки, без каквато и да е дискриминация от гледна точка на финансови ресурси, местоживеене,
    вид на заболяването или момент на достъпа.
    Право на информация
    Всяко лице има право на достъп до каквато и да е информация във връзка с неговото здравословно състояние, медицинските
    услуги и начина на тяхното прилагане, както и относно постиженията на научно-изследователския прогрес.
    Право на съгласие
    Всяко лице има право на достъп до всяка информация, която може да му позволи да участва активно във вземането на
    решения за неговото здраве; тази информация е предпоставка за всяка процедура и лечение, включително и за участие в
    научни изследвания.
    Право на свободен избор
    Всяко лице има право на свободен избор между различни лечения и изпълнители на медицинска помощ на базата на адекватна
    информация.
    Право на тайна и конфиденциалност
    Всяко лице има право на конфиденциалност по отношение на неговата лична информация, включително информацията за
    неговото здравословно състояние и за възможните диагностични или терапевтични процедури, както и на защита на личната
    му тайна по време на извършване на диагностични прегледи, посещения на специалисти и общо медицинско
    лечение/хирургически намеси. Всяко лице има право на свободен избор между различни лечения и изпълнители на медицинска
    помощ на базата на адекватна информация.
    Право на уважение към времето на пациента
    Всяко лице има право да получи необходимото му лечение своевременно и в рамките на предварително установен срок. Това
    право е приложимо на всеки отделен етап на лечение.
    Право на спазване на стандартите за качество
    Всяко лице има право на достъп до висококачествени здравни услуги на основата на определяне и спазване на прецизни
    стандарти.
    Право на безопасност
    Всяко лице има право на защита от опасности, породени от лошо функциониращи здравни услуги, медицинска небрежност и
    грешки, както и право на достъп до здравни услуги и лечения, покриващи изискванията за висок стандарт на безопасност.
    Право на иновации
    Всяко лице има право на достъп до иновационни процедури, включително диагностични, в съответствие с международните
    стандарти, независимо от икономическите или финансови съображения.
    Право на избягване на ненужно страдание и болка
    Всяко лице, индивид има право да избягва, доколкото е възможно, страданието и болката във всяка фаза на заболяването
    си.
    Право на индивидуално лечение
    Всяко лице има право на диагностични или терапевтични програми за лечение, пригодени колкото е възможно повече към
    неговите лични потребности.
    Право на жалване
    В случай на понесени вреди всяко лице има право да подаде жалба и да получи отговор или друга обратна информация.
    Право на обезщетение
    Всяко лице има право на достатъчно обезщетение в рамките на разумен срок в случай на понесена физическа, морална или
    психологическа вреда, причинени от здравни услуги и лечение.

    Социални услуги, Община Плевен



    1.
    Дом за стари хора с. Бохот
    с.Бохот, Община Плевен
    адрес: ул. "Пирогов" № 6
    тел. 063575/ 671 и 381
    e-mail: dsh_bohot@abv.bg
    Директор - Пламен Бъчев

    2.
    Общински домашен социален патронаж
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Сан Стефано" № 1
    тел. 064/ 828 169
    е-mail: patronajpleven@abv.bg
    Управител - Даниела Николаева

    3.
    Дневен център за деца с увреждания
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Цар Самуил" № 55
    тел. 064/821 092
    e-mail: dcdupl@abv.bg
    Директор - Фаня Николова

    4.
    Дневен център за пълнолетни лица с увреждания
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Цар Самуил" № 55
    тел. 064/ 807 920
    e-mail: dc_pleven@abv.bg
    Директор - Анелия Цонева

    5.
    Център за социална рехабилитация и интеграция
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Ген. Скобелев" № 20
    тел. 064/ 815 292
    е-mail: csri_101@abv.bg
    Директор - Незабравка Булянска

    6.
    Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца претърпели насилие
    гр.Плевен
    тел. 064/680 282
    е-mail: csrijdpn_pleven@abv.bg
    Директор - Николай Дамяновски

    7.
    Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Даскал Димо" № 7
    тел. 064/ 801 303
    e-mail: csridupleven@abv.bg
    Директор - Габриела Аспарухова

    8.
    Защитено жилище за лица с умствена изостаналост
    гр.Плевен
    адрес: жк "Сторгозия" № 189
    тел. 0879 911 128
    email: zg_plevenbg@abv.bg
    Директор - Надежда Вълчева

    9.
    Кризисен център, за жени и деца претърпели насилие
    гр.Плевен
    e-mail: krizisencentur_pleven@abv.bg
    Директор - Николай Дамяновски

    10.
    Център за обществена подкрепа
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Г. Бенковски" № 61
    тел. 064/ 82 41 56
    e-mail: center_op_pleven@abv.bg
    Директор - Албена Димитрова

    11.
    Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
    гр.Плевен
    адрес: жк. "Сторгозия", х-л "Сторгозия" № 103
    тел. 064/680 445 ; 0878453574
    e-mail: cnst_pleven@abv.bg
    Директор - Албена Димитрова

    12.
    Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Трите бора" № 21
    тел. 064/83 72 28
    e-mail: cnstpl@mail.bg
    водещ социален работник: Таня Михайлова
    Директор - Анелия Цанкова

    13.
    Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Гургулят" № 55
    тел.064/83 01 47
    e-mail: cnstpl@mail.bg
    Директор - Анелия Цанкова

    14.
    Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Трите бора" № 23
    тел.064/83 03 67
    e-mail: cnstpl@mail.bg
    водещ социален работник:Таня Михайлова
    Директор - Анелия Цанкова

    15.
    Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Гургулят" № 32
    тел.064/81 59 60
    e-mail: cnstpl@mail.bg
    водещ социален работник: Илияна Пенчева
    Директор - Анелия Цанкова

    16.
    Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Люляк" № 48
    тел.064/82 01 36
    e-mail: cnstpl@mail.bg
    водещ социален работник: Адриана Фитова
    Директор - Анелия Цанкова

    17.
    Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
    гр.Плевен
    адрес: ул. "Бяло море" № 16
    тел. 0877/ 188 938; 064/ 82 00 01
    e-mail: cnstpl@mail.bg
    водещ социален работник: Сашка Тодорова
    Директор - Анелия Цанкова

    18.
    Домашен социален патронаж
    гр.Славяново, Община Плевен
    адрес:
    тел.

    19.
    Домашен социален патронаж
    с.Коиловци, Община Плевен
    адрес:
    тел.

    20.
    Домашен социален патронаж
    с.Пелишат, Община Плевен
    адрес
    тел.

    с.Бохот, Община Плевен
    адрес: ул. "Пирогов" № 6
    тел.

    22.
    Домашен социален патронаж
    с.Мечка, Община Плевен
    адрес:
    тел.

    23.
    Асистентска подкрепа
    гр. Плевен
    адрес: бул. "Русе" № 1, ет. 1, стаи 5 и 7
    тел.: 064/800 402
    e-mail: as_podkrepa.pleven@abv.bg
    Директор - Стела Шабанска