Г-жо Драганова, измина още една година от календара на НАСГБ. От какво се вълнувахте най-много и кое според Вас беше най-голямото предизвикателство в ролята Ви на председател през тази година?

Предизвикателствата за мен винаги са едно разнообразие, което калява моята личност. Човек, когато има сърце и желание, винаги може да постигне повече от това, което иска.
През тази година предизвикателствата никак не бяха малко, нещо повече, трябваше да продължи подготовката по двата юбилея на НАСГБ. Движението на сляпо-глухите хора в България е от далечната 1983 г., което означава, че вече 40 години сляпо-глухите сме тук и търсим своето място под слънцето. Първият брой на сп. "Звук и светлина" е излязъл през 2003 г., което означава, че вече 20 години в страниците му се оглеждат нашите сърца, умове и дух.
Считам за необходимост да споделя с читателите на списанието, че по решение на Изпълнителния комитет на Европейския съюз на сляпо-глухите (ЕССГ), България бе определена да домакинства 20 години юбилей от учредяването на ЕССГ. Това никак не бе лесна задача, но когато една институция работи в екип, работният процес е увенчан с успех. Позволете да се възползвам от възможността, тук в страниците на списание "Звук и светлина", да благодаря на колегите от екипа на НАСГБ, за неуморната работа по подготовката, организирането и провеждането на международната конференция.

Спомняте ли си какво направихте през първия си ден като председател на НАСГБ?

Разбираемо е, че съм председател на НАСГБ, излъчена и избрана от Общото събрание на НАСГБ. Изборът ми бе подкрепен от пълномощниците, с пълно болшинство, което ме просълзи. Изказах благодарност за оказаното ми доверие, като си давам сметка, че това, да си председател, е отговорна позиция, но преди всичко благородна. Първата мисъл, която ми мина в съзнанието, бе, да направя сляпо-глухотата видима и разбрана.

Какво Ви мотивира?

Харесвам много работата си и знам, че това е едно огромно предизвикателство, различни характери, различни обстоятелства, всичко е строго специфично и така, с не малко трудности, като се има предвид, че се работи с повече хора, че се работи с хора с двоен сензорен дефицит, че колективът трябва да е достатъчно подготвен за това, но въпреки всичко, нещата се преодоляват. Човек има ли сърце, има ли желание, има ли мотивация, всичко се постига.

Какво Ви прави щастлива?

В процеса на работата, да, трябва много да се чете, трябва много да се правят проучвания, трябва много неща да се подготвят предварително, но в крайна сметка резултатът след това, който винаги е бил положителен, е удовлетворение за мен. Мисля, че това е достатъчно, което мога да кажа.

Приготвяте ли се вече за Бъдни вечер и Рождество Христово?

Разбира се, че се подготвям и с нетърпение очаквам да се съберем в родното семейно огнище около коледната шопска трапеза, деца, внуци и правнуци. Искам също да споделя с читателите на списанието, че винаги приготвям традиционните ястия за Бъдни вечер, като се започне от пита с украсителни орнаменти от типичния селски живот, като къща с двор, пълен с животинки, нива с орач с рало и двоен впряг, кошара с овце и т.н. Отделно си правя малка питка с късмети, в която обезателно има сребърна паричка, зелник, чушки, пълнени с боб, сърми, ошаф и разни други вкусотии, но това са най-основните.

Коя е Вашата незабравима Коледа?

Откакто се помня, всяка Коледа е оставила в мен нещо прекрасно, нещо съкровено и незабравимо. Много мога да разказвам, но страниците на списанието няма да ни стигнат.

Представете си, че сте коледен подарък. Какъв бихте били и защо?

Много пъти съм го казвала, ще го кажа и сега, бих желала да съм вълшебна пръчица, която да върне зрението и слуха на онези мои съсъдбеници, които изобщо ги нямат. Искам всеки човек да се докосне до онова, което е създала природата и човешките умове и ръце. Животът е трънлив, но и красив, поне такива са моите чувство и усещане.

За какво ще се помолите в нощта на Рождество?

Да има мир и благоденствие навсякъде по света.

Какво бихте искали да кажете на нашите читатели?

Когато имаш приятели безброй,
на мига забравяш недъга свой,
Подайте ръка, приятели мои,
и ние ще докажем способностите свои.
Ще завърша с думите:
Не унивайте приятели мои, и не се срамувайте от недъга свой!

Интервюто взе Елена Атанасова