БЪЛГАРСКИЯТ ЖЕСТОВ ЕЗИК, ВЕЧЕ ОБЛЕЧЕН В ЗАКОН

Приоритети
БЪЛГАРСКИЯТ ЖЕСТОВ ЕЗИК, ВЕЧЕ ОБЛЕЧЕН В ЗАКОН 
Наистина ние, сляпо-глухите от България, можем да бъдем много щастливи от факта, че дългоочакваният Закон за българския жестов език, вече е реалност. Законът бе приет на второ четене в парламента, на 21 януари 2021 г., което беше засвидетелствано от представители на глухата общност, в т.ч. и сляпо-глухи. Законът за Българският жестов език е обнародван в "Държавен вестник", бр. 9 / 02.02.2021 г. и влезе в сила от 06.02.2021 г. 

НАСГБ започна работа по узаконяването на жестовия език и на специфичните системи за комуникация със сляпо-глухи още от 2014 г. съвместно с Министерство на образованието и науката (МОН) и организациите на и за глухи при обсъждането на Концепция за "Въвеждане на жестовия език" с цел прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. Министерски съвет на Р. България прие План 2015 - 2020 за прилагане на КПХУ на ООН, част от който бе изпълнението на стратегическа цел "Въвеждане на жестовия език". През 2018 г. МОН създаде Координационно звено от всички организации на и за глухи, сред тях и НАСГБ, за изпълнението на тази цел. Голямата част от дейностите бяха фокусирани върху изготвянето на проект на Закон за българския жестов език. След над двугодишна съвместна работа, на 21.01.2021 г. Законът бе приет окончателно на второ четене в пленарна зала на Народното събрание. 

Използваме възможността да благодарим сърдечно на организациите, които помогнаха на НАСГБ чрез съответните международни юридически инструменти с позитивен опит и насоки при работата ни по проекто закона за БЖЕ: 

- на цялото ръководство на Европейския съюз на сляпо-глухите (ЕССГ), за "Спешна резолюция за професионалните интерпретатори на сляпо-глухи (и интервенори на сляпо-глухи) и равния достъп до комуникация за лицата със сляпо-глухота в Европа", приета на конференцията "Сами можем да направим толкова малко, но заедно можем да направим толкова много", проведена в Европейския парламент, Брюксел (Белгия), на 05.06.2018 г.; 

- на Унгарската асоциация на сляпо-глухите, за предоставения превод на английски език на "Закон за унгарския жестов език и употребата на унгарски жестов език" от 2009 г.; 

- на Федерацията на асоциациите на сляпо-глухи в Испания, за предоставения превод на английски език на "Закон за испанските жестови езици и регулирането на помощните средства за речева комуникация за глухи, тежкочуващи и сляпо-глухи" от 2007 г. 

Предвид спецификата на българската законодателна система, тези международни юридически инструменти ще ни помогнат при изготвянето на подзаконовата нормативна база (правилници, наредби и др.), която предстои да се съставя, обсъжда и приема в следващите шест месеца, и въз основа на която ще се прилага Закона за БЖЕ. 

Приемането на закона на 21.01.2021 г. в Народното събрание, бе засвидетелствано в присъствието на цялата глуха общност, неделима част от която са и сляпо-глухите. Също така, взаимстваме правата и привилегиите и със Съюза на слепите в България. Така, ако си представим общностите на глухите и на слепите като сфери, които се допират, но не се пресичат, то общността на сляпо-глухите са полусферата, която е разположена между двете по-големи сфери, сферата на глухите и сферата на слепите. 

Законът за българския жестов език, съдържа следните основни принципи и предоставя следните права: 

Урежда обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за естествен самостоятелен език и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език. 

Въвежда следните много важни определения: 

"Сляпо-глухо лице" е лице или дете, което е едновременно със слухова и зрителна загуба и е ползвател на българския жестов език или на други системи на комуникация според спецификата на неговото нарушение. 

"Български жестов език" е естествено възникнала жестова система за езикова комуникация. 

"Превод от и на български жестов език" е преводаческа услуга, която се извършва чрез българския жестов език, а за сляпо-глухите лица – и чрез други системи за комуникация. 

Предоставя следните субективни права: 

Глухите и сляпо-глухите лица имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишен лимит. 

Глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти в процеса на обучението си за придобиване на висше образование освен осигурения лимит от 120 часа, имат право на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър. 

Глухите и сляпо-глухите лица използват безвъзмездна преводаческа услуга извън осигурения лимит (от 120 ч. годишно и от 60 часа на семестър) на български жестов език при: 

-хоспитализиране в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове; 

-извършване на процесуално-следствени действия по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. 

Глухите и сляпо-глухите лица, упражняват правото си на получаване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език чрез избрани от тях преводачи от националния регистър на преводачите на български жестов език. 

Дава се срок до 31.12.2022 г. на държавните институции и органите на местното самоуправление да започнат да осигуряват превод на български жестов език извън осигурения лимит при: 

- заявяване и/или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление; 

- провеждането на мероприятия, организирани от тях, с участие на лица с увреден слух и на сляпо-глухи лица, когато лицата предварително са поискали такъв. 

В системата на предучилищното и училищното образование съобразно оценката на индивидуалните потребности на глухите и сляпо-глухите деца и ученици се предоставя допълнителна подкрепа за личностно развитие и чрез българския жестов език от ресурсен учител, а при възможност - и от профилиран ресурсен учител, за пълноценно участие в образователния процес. 

На глухото и сляпо-глухото дете или ученик може да бъде осигурен от детските градини или училищата и преводач на български жестов език, в случай че не е определен съответният специалист - ресурсен учител или профилиран ресурсен учител. Използването на преводаческата услуга е извън осигурения лимит от 120 часа. При текущите изпитвания и изпитите в системата на училищното образование, както и при педагогическите ситуации в предучилищното образование глухите и сляпо-глухите деца и ученици съобразно степента на нарушението на зрението и/или слуха им имат право да използват българския жестов език. 

Българският жестов език се въвежда като език за обучение и комуникация в образователната система при глухите и сляпо-глухите деца и ученици. 

На 15.09. 2026 г. ще се въведе и специален предмет по български жестов език. 

Към МОН се създава Съвет за българския жестов език. Съветът е консултативен орган, който подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език. Сред 13-те члена на Съвета, седем от тях са представители на общността на глухите и сляпо-глухите лица. 

Държавата чрез министъра на образованието и науката координира дейностите, свързани с научните изследвания за развитието на българския жестов език. 

Министърът на образованието и науката насърчава и подкрепя научни изследвания на организации, включително на и за хора с увреден слух и на сляпо-глухи лица, свързани с лексиката и граматиката на българския жестов език. 

Втората и също толкова важна част от работата на Координационното звено към МОН бе изготвянето на методически ръководства за обучение в български жестов език в предучилищна и начална училищна възраст; за подготовка на преводачи по български жестов език и за обучение на сляпо-глухи по български жестов език и алтернативни средства за комуникация. В последното ръководство се включиха специалисти от НАСГБ. Въз основа на него, ще се работи върху изграждане на специализирано професионално обучение на жестовите преводачи в системи за комуникация със сляпо-глухи и обучението им за предоставяне на пълноценна интерпретаторска услуга за сляпо-глухи. Също така и в подготовката на специалистите от образованието, и специалистите в сферата на терапията, рехабилитацията, обучението и асистентската подкрепа за сляпо-глухи, в тези специализирани аспекти. 

Предстои до 6 месеца от влизането на закона в сила да се изготви поднормативна база, уреждаща механизма за предоставяне на жестов превод и формиране на Съвета за БЖЕ. 

НАСГБ се обърна с молба към ЕССГ и националните организации на сляпо-глухи с опит в това отношение, за съдействие в следващите шест месеца, при формулирането на разпоредбите на подзаконовата нормативна база, при разработката на която НАСГБ ще участва и ще предложи съответните текстове за утвърждаване от държавните институции, за да могат българските сляпо-глухи да се възползват максимално от правата си по Закона за БЖЕ. В тази връзка, ще разчитаме на техния опит и партньорство, при разработката на нормативната база, пряко касаеща и засягаща, правата и интересите на сляпо-глухите хора в България. 

Величка Драганова
 Председател на НАСГБ